Медведев и бг наивниците
Сътрудничество в цифровата стопанска система, осведомителните технологии и галактическите проучвания са главните тематики в двудневната аудиенция на Дмитрий Медведев. Не се стряскайте. Не става дума за България, а за Люксембург, където съветският министър председател кацна часове след визитата си в София. А ден по-късно укрепи двустранните връзки с Великото херцогство с няколко съглашения. Те ще усилят така и така забележителните вложенията на Люксембург в Русия. Само за предходната година сумата им надвиши 51 милиарда $.
В България резултатите от съветската аудиенция са надалеч по-скромни. Две спогодби, които можеха да се подпишат и отдалечено,
туристически конгрес, цялостен с забавни хрумвания
и внушителна съветска държавна делегация, която обикаляше институциите.
Няма подозрение, Медведев разочарова политическите наивници у нас. И тези, които чакаха Русия да пристигна с цялостна енергийна кошница. И тези, които смятаха, че Москва ще разпали геополическата борба за Балканите.
Кремъл нито сподели еуфория за газова договорка, нито укор към американската - за F16. Е, запомни се фразата на Медведев, че с изключение на изстребители, ни би трябвало тръба и атомна централа. Завъртя се и шегата, че чакаме Балкански хъб, а ще получим Балканска АЕЦ.
Но дотук свърши геополиката. Никой не напомни, че визитата съответства с годишнината от случката в Солзбъри. Никой не попита за какво Путин тъкмо в този момент подписва указа за ракетите.
Медведев беше подготвен с отговорите, само че не искаше да прозвучат от София. Затова и докато обещаваше повече съветски туристи, които да отдъхват в личните си парцели по Черноморието ни, Кремъл разгласява изявлението му пред Люксембурският ежедневник Ворт. В него съветският министър председател прави разбор на заканите от нуклеарните ракети в Европа и изяснява за какво Путин е трябвало подпише това рисково решение.
Няма за какво да се учудваме. Неутралитетът на мини-държавата Люксембург придава друга тежест на изявлението му. И тук всичко е ясно.
Останаха да висят обаче
куп стопански въпроси от визитата
в България.
Наивно е да се счита, че дългогодишният началник на Газпром Алексей Милер си е направил труда да пристигна в България, единствено с цел да заяви на съветските медии, че не желае хъб Балкан. Или че министърът на икономическото развиване Максим Орешкин е кацнал в София, единствено с цел да донесе новината на туристическия ни бизнес, че руснаците избират Сочи и Тунис поради по-ниските цени.
Внушителният стопански екип на Медведев у нас подсказва, че зимата на недоволството е отминала и пролетта носи топене на икономическите ни връзки с Москва. Нека си спомним обстановката единствено преди 9 месеца. Тогава Путин завърши небрежно срещата си с Радев с думите: Чакам за съответен диалог Борисов, а седмица по-късно одобри с ледена усмивка българския министър-пресдседател, с цел да му напомни, че от дълго време не е огромния брат, който не помни белите на по-малкия.
Сега Медведев е в ролята на миротворец. с паника регистрира, че насъбраната засегнатост е стагнирала търговията и даже приказва за “атмосфера на сърцата ”. Пуска лафове, прави хрумки. Но,за страдание, те не могат да скрият неналичието на съответни сделки. Както и чувството, че до възможния подем на връзките ни разделят още сезони. А сегашната аудиенция е като просто опознавателен тур, в който се оглеждат обектите, събират се предложенията и се прави оценка. Естествено, последната дума ще е на Путин - каква ще окончателната БГ оферта и по кое време ще я направи.
А до тогава Москва ще следи с любознание какви ги правят политиците в България. Медведев към този момент обезпечи задоволително храна, с цел да укрепи политическите апетити преди изборите.
Екзотичното му предложение
да вържем лв. с китайския юан
сигурно ще се включи като опорна точка в предизборната акция на " Демократична България ". Тезата за съветската опасност, която ще ни откъсне от Европа и ще ни пришие към Евразия, има за цел да сплоти русофобския електорат.
Корнелия Нинова към този момент си приватизира въпросите на Медведев към Борисов - имаме ли гаранция от Европейски Съюз за тръбата и по кое време ще дойдат тя? И ще ги задава най-малко до изборите в опит да завоюва всички русофили.
Цветан Цветанов също ще се възползва от визитата. С цялостно съображение ще пита всеки народен представител от Българска социалистическа партия дали,за да влязат в отново Народното събрание, би трябвало да пристигна персонално Медведев.
А за кого би звънецът съветския министър председател в българския парламент - ще стане след евроизборите. Засега, налице е единствено изненадваща покана на Путин до Радев да взе участие в икономическия конгрес в Санкт Петербург на 6 юни. Какво ще прави българския президент на " съветския Давос ", където главната тематика е увеличението на растежа на стопанските системи и ръководството на риска при този развой? Може да е покана-благодарност поради фразата на Радев, че за нас
Русия е стратегически енергиен сътрудник
Но може и да е друго - Москва чака завъртане на политическата рулетка у нас.
Направило усещане, че Медведев ласково се обръщал към българските министри. Дори към външния - Екатерина Захариева. Но не останала незабелязана неналичието на различен - на културния. А другояче, доста се изговори за общото ни историческо минало и засилените ни културни връзки. Стана ясно и че Медведев е бил удивен от Тракийското ни злато. Докато е разглеждал съкровището, даже припомнил на събеседниците си, че след два месеца идват в България две от най-ценните ни реликви - мечът и пръстенът на хан Кубрат. Които за жалост, както и тръбата, са към момента съветско притежание.
standartnews.com
В България резултатите от съветската аудиенция са надалеч по-скромни. Две спогодби, които можеха да се подпишат и отдалечено,
туристически конгрес, цялостен с забавни хрумвания
и внушителна съветска държавна делегация, която обикаляше институциите.
Няма подозрение, Медведев разочарова политическите наивници у нас. И тези, които чакаха Русия да пристигна с цялостна енергийна кошница. И тези, които смятаха, че Москва ще разпали геополическата борба за Балканите.
Кремъл нито сподели еуфория за газова договорка, нито укор към американската - за F16. Е, запомни се фразата на Медведев, че с изключение на изстребители, ни би трябвало тръба и атомна централа. Завъртя се и шегата, че чакаме Балкански хъб, а ще получим Балканска АЕЦ.
Но дотук свърши геополиката. Никой не напомни, че визитата съответства с годишнината от случката в Солзбъри. Никой не попита за какво Путин тъкмо в този момент подписва указа за ракетите.
Медведев беше подготвен с отговорите, само че не искаше да прозвучат от София. Затова и докато обещаваше повече съветски туристи, които да отдъхват в личните си парцели по Черноморието ни, Кремъл разгласява изявлението му пред Люксембурският ежедневник Ворт. В него съветският министър председател прави разбор на заканите от нуклеарните ракети в Европа и изяснява за какво Путин е трябвало подпише това рисково решение.
Няма за какво да се учудваме. Неутралитетът на мини-държавата Люксембург придава друга тежест на изявлението му. И тук всичко е ясно.
Останаха да висят обаче
куп стопански въпроси от визитата
в България.
Наивно е да се счита, че дългогодишният началник на Газпром Алексей Милер си е направил труда да пристигна в България, единствено с цел да заяви на съветските медии, че не желае хъб Балкан. Или че министърът на икономическото развиване Максим Орешкин е кацнал в София, единствено с цел да донесе новината на туристическия ни бизнес, че руснаците избират Сочи и Тунис поради по-ниските цени.
Внушителният стопански екип на Медведев у нас подсказва, че зимата на недоволството е отминала и пролетта носи топене на икономическите ни връзки с Москва. Нека си спомним обстановката единствено преди 9 месеца. Тогава Путин завърши небрежно срещата си с Радев с думите: Чакам за съответен диалог Борисов, а седмица по-късно одобри с ледена усмивка българския министър-пресдседател, с цел да му напомни, че от дълго време не е огромния брат, който не помни белите на по-малкия.
Сега Медведев е в ролята на миротворец. с паника регистрира, че насъбраната засегнатост е стагнирала търговията и даже приказва за “атмосфера на сърцата ”. Пуска лафове, прави хрумки. Но,за страдание, те не могат да скрият неналичието на съответни сделки. Както и чувството, че до възможния подем на връзките ни разделят още сезони. А сегашната аудиенция е като просто опознавателен тур, в който се оглеждат обектите, събират се предложенията и се прави оценка. Естествено, последната дума ще е на Путин - каква ще окончателната БГ оферта и по кое време ще я направи.
А до тогава Москва ще следи с любознание какви ги правят политиците в България. Медведев към този момент обезпечи задоволително храна, с цел да укрепи политическите апетити преди изборите.
Екзотичното му предложение
да вържем лв. с китайския юан
сигурно ще се включи като опорна точка в предизборната акция на " Демократична България ". Тезата за съветската опасност, която ще ни откъсне от Европа и ще ни пришие към Евразия, има за цел да сплоти русофобския електорат.
Корнелия Нинова към този момент си приватизира въпросите на Медведев към Борисов - имаме ли гаранция от Европейски Съюз за тръбата и по кое време ще дойдат тя? И ще ги задава най-малко до изборите в опит да завоюва всички русофили.
Цветан Цветанов също ще се възползва от визитата. С цялостно съображение ще пита всеки народен представител от Българска социалистическа партия дали,за да влязат в отново Народното събрание, би трябвало да пристигна персонално Медведев.
А за кого би звънецът съветския министър председател в българския парламент - ще стане след евроизборите. Засега, налице е единствено изненадваща покана на Путин до Радев да взе участие в икономическия конгрес в Санкт Петербург на 6 юни. Какво ще прави българския президент на " съветския Давос ", където главната тематика е увеличението на растежа на стопанските системи и ръководството на риска при този развой? Може да е покана-благодарност поради фразата на Радев, че за нас
Русия е стратегически енергиен сътрудник
Но може и да е друго - Москва чака завъртане на политическата рулетка у нас.
Направило усещане, че Медведев ласково се обръщал към българските министри. Дори към външния - Екатерина Захариева. Но не останала незабелязана неналичието на различен - на културния. А другояче, доста се изговори за общото ни историческо минало и засилените ни културни връзки. Стана ясно и че Медведев е бил удивен от Тракийското ни злато. Докато е разглеждал съкровището, даже припомнил на събеседниците си, че след два месеца идват в България две от най-ценните ни реликви - мечът и пръстенът на хан Кубрат. Които за жалост, както и тръбата, са към момента съветско притежание.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ